Социалният баланс е сложен процес с много променливи, в който моралните и психологически фактори са основните баластни структури. Разгледана от гледна точна на науката психологията е сложна поради това, че няма как да се дефинират относителни процеси, явления и постъпки. Комплексността на съвременният ежедневен живот идва от повърхностното асимилиране на свободата. Съвременната капиталистическа Read more...
интерпретация на свободата се обуславя от премахването на поведенческите граници, които са съобразени с околните разумни същества. Но какви са границите – морални, етнически, религиозни, капиталистически…?
Ако приемем, че сме израснали в обстановка, която ни е предразполагала да спазваме общоприетите морални ценности и граници, трябва да полагаме известни усилия, за да запазим баланса между различните видове морал.
Модерното общество е подвластно на влиянието, на социалните медии, които дават свобода за изразяване на хора мироглед, който често е доста примитивен.
Проблемът, е че бидейки среда с множество и различни мнения социалните медии си създават свой виртуален социум, където много процеси не са релевантни, рационални, съобразени с реалността и приложими в реалността. Хората приемат за вярно твърдения, които са лъжливи и подвеждащи още по време на своето раждане. “Вярата” се превърна в твърде непостоянно понятие.
Появиха се много неправителствени организации и хора, които са мошеническо настроени и по-умел начин използват емпатията в своя полза, за да придобият материални дивиденти. Разбира се, те нямат морални ценности.
Модерният “интернет човек” в мързелив и повърхностен. Той вярва с лекота на всичко, което е прочел и е било подкрепено от поне няколко човека. Всъщност именно заради това съвременният хомо-сапиенс изгуби вярата си в добротата – и в редките добронамерени хора, които наистина се опитват да помогнат на другите себеподобни.
Ако Шекспир имаше Фейсбук и Инстаграм профил дали нямаше да публикува:
“Да помогнеш, или да не помогнеш” вместо “Да бъдеш, или да не бъдеш” в своето стори?
Една такава история ме подтикна да посетя лично организация твърдяща, че помага на хората безусловно. След няколко разговора и 8 часово пътуване доказателството за тяхната искреност беше там.
Едни хора носеха храна и вещи на други хора, без да искат нещо в замяна.
ЕМПАТИЯ
Това е история зa един обикновен ден, бедността, щастието, нещастието, късмета, добродетелите, изборите в живота и на хората с големи сърца, които помагат безусловно.
Сам по себе си животът е линеен и прост процес: раждане – оцеляване – смърт. Това, което го усложнява е емпатията. Емпатията е нещото което някои хора имат в изобилие, а при други тя липсва. Това е напълно нормално, красотата на света и природата, е в разнообразието, но бидейки социални и разумни същества живеещи в социум, ние трябва да възпитаваме следващите поколения. Възпитанието на децата зависи от средата, в която се намират, но в най-голяма степен те го унаследяват от родителите си. Емпатията също се предава и научава.
Ако тя липсва – можеш да се превърнеш сериен убиец.
Ако тя е недоразвита – се превръщаш в човек, на когото не му пука за другите, вкл. за собствените му деца.
Ако тя е развита – започваш да си задаваш въпроси относно съществуването си и изпитваш желание да помагаш на другите себеподобни.
Ако тя е силно развита – жертваш собственият си живот за сметка на нечий друг.
Всъщност, ако имаш развита емпатия и емоционална интелигентност актуалните теми, като: политика, правителство, битовизми, какъв АйФон да си купиш… някак си минават на заден план, а мрънкането го заместваш с търсене на начини, по които да си полезен и на другите хора.
Бедността и мизерията не съществуват от вчера. Някои сами избират да живеят така, други изпадат в тази ситуация вследствие на здравословни проблеми или поради липса на късмет (“на неправилното място в неправилното време”) …
Не можем да помогнем на всеки, нито да разрешим всички проблеми. Но можем значително да подобрим бъдещето на младите поколения и да намалим страданието на другите по един много прост начин – с даване на добри примери и възпитаване, на достойни идеали. Времето ще излекува раните, които имаме. Образованието също играе много важна роля в този процес, но един процес може да продължи във времето, само ако вече е започнал.
Не се отказвайте да гледате към звездите, ако любимата ви звезда е паднала – ще си намерите друга.
Не съдете, за да не бъдете съдени!
Не губете надежда, защото сте се изгубили в тъмнината – тя ще отмине!
Всички търсим примирение и спасение, някои помагайки, други получавайки.
Това са снимките, които направих по време на търсенето , на добротата. Многодетно семейство, изоставена баба (нечия майка) и благодарен човек.
