Алчност и Достойнство

Драги читателю,  погледни в какви времена живееш… Зяпаш си телефона или монитора  четейки мислите на някой, който е открил “студената вода”…
Но, защо…питаш ли се ЗАЩО по дяволите? Сега аз ще ти кажа една истина, и много други след нея, не защото ти не ги знаеш, а защото понякога някой трябва да ти ги припомни, защото ти вървиш по линията на безсмисления-смислен живот разплисквайки емоционалните капки на една все още недоказана теория за душата и смисъла на живота.
Сещаш ли се за едни безобразно клиширани въпроси, като:

  • “Какво движи света?”
  • “Кой съм аз?”
  • “Истина ли е това в което вярвам?”
  • “Знам ли какво е обичта?”
  • “Достоен ли съм…?”

А? Сещаш ли се? Ако не, ги прочети пак, защото това е живота тук и сега. Както е било преди 1000 години когато са създали “Давидовото Царство” и “Персия” . Така е било когато Сталин и Хитлер са убивали милиони. Така е било и когато заради една жена е била погубена цяла армия. Така е и сега, но със една много малка и съществена разлика, която всъщност е на път да заличи не само теб, но и хората които обичаш. Разликата е във интерпретативния конти’нуум на  АЛЧНОСТТА и ДОСТОЙНСТВОТО.

Алчността започва с наблюдение и продължава с вътрешен инстинкт да искаш да притежаваш това което другите притежават, преминава във форма на злоба развивайки се във висша цел, и се трансформира във нечестна борба прецаквайки по-възможно най-долен начин другите около теб. Без значение брат или сестра, майка или баща, приятел или не. Това е диагноза, тя се лекува единствено във начален стадий, но неизлекувана се превръща в много бавен процес на душевен Putrefacio. Този процес е физически и душевно необратим и започне ли минава през всичките си фази.
Алчността драги читателю е антоним на достойнстово.

Достойнство… Аз вярвам и донякъде съм убеден (то има и научи доказателства), че религията която изповядваш независимо каква е тя, точно това цели. Да те направи достоен човек!!! Да ти даде прости насоки в живота, които да следваш и винаги да имаш една мъничка надежда независимо в каква ситуация се намираш. Следването на достойните и стойностните правила възприети, като такива от социума, в който живеем имат за цел единствено да те придружават в пътя на живота трансформирайки бедите ти в лесни препядствия и еднообразието в топла прегръдка.
Както религиитe и исторята, хората с власт безотговорно са променили и продължават да променят нашите ценности, карайки ни да искаме все повече и повече…
Но имането няма да те направи по-щастлив, защото ти винаги ще искаш повече… Няма да те направи по-достоен, защото винаги някой там ще гладува докато ти се радваш на тъпия си айфон, коктейл за 30лв. или парченце земя която си получил, защото душевния Putrefacio в теб вече е започнал и ти гниеш бавно към самотата.
Алчността ще отдалечи близките ти хора от теб, карайки ги да не споделят дори проста подробност от живота им с теб, знаейки че ще ги сдъвчеш като меден локум , и ще ги изплюеш в локвата кал до теб…
Има един велик човек на нашето време – Sebastiao Salgado. Той е видял и документирал неща, които в най-ужасните ужаси не сме виждали. Обикаляйки света ни показва само едно, че най-голямата болест на земята е АЛЧНОСТТА. Тя убива милиони деца, жени, мъже, животни, растения… вичко живо… но най-боли да го видиш в обичаните от теб…
Не всички богати са алчни и не всички бедни са достойни… Това е живота…
Малцината които се радват на полъха на свежия летен вятър в планината или морето, чашата евтино вино с любимия в тъмна стая с красива музика, хармоничните диатонични мелодии на сободнолетящите цветни пернати птички…
…НЕ! Те не са открили топлата вода, а просто имат душа топла, достойна, спокойна и харонична. Тя дава живот на изсъхналите ерозирали души загрубели от липсата на обич.

Драги читателю ще си позволя да споделя нещо с теб. Аз наблюдавам години наред и си записвам. Слушам и анализирам и постоянно търся смисъл в безсмисленото, не защото искам да покажа или кажа нещо, а защото търся начин да оставя капчица чиста мисъл в езерото на нуждаещите се души, дори това да ми коства всичко ценно… Търся защото не мога да си обясня какво поражда злобата, алчността, завистта , омразата, любовта, безсрамието, простащината….

Радвай се на живота колкото можеш, дори в днешни времена да е толкова трудно. Има толкова малко хора с които можеш да споделиш истинските ти мисли и чувства ,но знаеш че те не гонят всяка стотинка която ти пада от джоба , и не гледат всяко твое падение като храна за техния егоцентризъм.
Радвай се защото винаги ще имаш топли души до теб, които осмислят живота ти.

Да направиш добро някому, без да искаш нищо в замяна и без да търсиш почесване на егото е ВЕЛИКА ДАРБА!
Това е идеал, на който трябва да учиш децата си да следват. А ако изпитваш удоволствие и необходимост да го правиш… това е твоята отключена вратичка зад която има само бяла светлина в края на тъмния тунел по-който всички вървим… от тук нататък моят речник на намира дума с която да опише величието и добродетелтта на това чувство и емоция… която драги читателю, може би е смисъла на живота.

Безсилен съм сам и глас в пустиня е моята дума. Но не губя надежда и смисъл защото съм готов да дам всяка стотинка и капка кръв на хората, които обичам. Да ги защитя от алчността която иска да ги събори и разруши… Когато се налага с думи, когато се налага с действия. Тука е тънката граница на всичко или нищо. Не си продаваме душата на дявола затова имаме дръвце което ни пази и мисъл която ни закриля…

Tell us about your thoughtsWrite message

Your email address will not be published. Required fields are marked *