Невидими картини

Невидими картини

НЕВИДИМИ КАРТИНИ

В бяла стая без прозорци седя
с невидима четка в ръка,
рисувам спомени на бели стени
и търся врата към изгубени мечти

Носят ветровете мисли от там,
места, за които аз не знам.
Шепот от някъде гали моите уши,
а искрици от огън студен
бавно идват към мен

Странни картини рисувам пак
невидими за другите освен мен.
В бяла стая без прозорци седя,
и четка невидима държа,
или може би ключ необикновен,
отключващ единствената бяла врата,
вратата на съдбата, с която летя …

 

What people talk 2 Comments

November 5, 2019 Ангел

Боже, ени ти си роден талант. Прати ми го на пощата моля те, да го покажем на Людмила.

February 8, 2021 Mariya

Много хубава поезия. Изключителна, бих казала 🙂

Tell us about your thoughtsWrite message

Your email address will not be published. Required fields are marked *